Endo Tribune Bulgaria No. 1, 2017

Динамика на иригационните системи при кореново лечение / Ролята на микроскопите и ултразвука в механичната обработка на кореновите канали / Приложение на микроскоп - ултразвук и MTA в периапикалната хирургия - Лечение на персистираща ендодонтска инфекция / Огромното разнообразие на анатомията на човешките зъби - Интервю с д-р Craig Barrington

Open PDF View E-paper Edit Epaper Edit Epaper ads save

Table of contents

www.dental-tribune.com, www.dental-tribune.net

Специализирано издание на в. Dental Tribune

януари 2017 г./бр. 5

Динамика на иригационните системи
при кореново лечение
Д-Р ANIL KISHEN; КАНАДА

Д

инамиката на иригационните

системи

Фиг. 1а

Фиг. 1б

Фиг. 1в

Фиг. 1г

се занимава с видовете иригационен по-

ток, пенетрацията, непрекъснатия обмен на разтвора и силите, които възникват вътре
в кореновите канали. Понастоящем иригацията бива ръчна, с игла и спринцовка, или с
помощта на физични методи –
иригация с отрицателно апикално

налягане

ултразвукова

и

звукова/

иригация.

Тъй

като от вида на иригационната система зависи дали каналът ще бъде иригиран на пълна работна дължина (РД) и как
иригантът ще взаимодейства със стените на кореновия
канал, задължително трябва
добре да се познава динамиката на иригационните системи
във връзка с различните иригационни техники.

2

Фиг. 1а–г Схема на скоростта на иригация, която показва размера на мъртвата зона. При иглите с отворен край на върха (а) скоростта прогресивно намалява на разстояние
от 1.5 мм апикално от върха на иглата. При иглите с един страничен отвор (б) се наблюдава много по-ниска скорост в сравнение с иглите с отворен край, която се разпростира само на 0.5 мм. При иригацията с отрицателно апикално налягане (в) се наблюдава постоянна скорост, малко по-висока от тази при иригацията с игла със страничен отвор, която се задържа константна в коронарна посока. Ултразвуковата иригация (г) показва най-висока скорост, постоянна на поне 3 мм коронарно от мястото на върха.35

Ролята на микроскопите и ултразвука
в механичната обработка на кореновите канали
Д-Р ANTHONY C.S. DRUTTMAN; ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

Ц

елта на механичната
обработка на кореновите канали е добре
позната и съвремен-

ните техники включват използването едновременно на
ръчни и машинни инструменти в съчетание с подходящ
иригационен протокол. Въпреки това сложността и вариабилността в морфологията
на корено-каналната система
може да превърне правилното
изпълнение на този етап от
ендодонтското лечение в истинско

предизвикателство,

особено при канали с неправилна форма при напречен срез.

Техниките, които се използват днес, невинаги са напълно
ефективни и знаем, че една част
от даден коренов канал е преинструментирана след използването на машинни инструмен-

ти, а други повърхности остават необработени. Резултатите от едно изследване сочат, че
минимум 35% от площта на кореновите канали не се обработва изобщо от машинните инструменти (Peters et al., 2001).
Според едно друго изследване
пък резултатите са дори още

по-лоши – 60–80% от площта
на дисталните канали на долни молари остават необработени, като в най-апикалните 4
мм необработената площ е 65–
75% (Paque et al., 2010). Каналите с овална форма са истинско
предизвикателство, тъй като
при тях дебрисът се натрупва

в крайните разширения и в истмусите (фиг. 1а, б).
Изводът от критичния анализ на техниките за механична обработка е, че „поради ограничената ефективност на иригацията в тези пространства
дебрисът и замърсяващият слой
се акумулират и остават върху

необработените повърхности
на кореновите канали, влошават качеството на обтуриране
и компрометират дългосрочните резултати след лечението“
(Hulsmann et al., 2005).

4

[2] =>

ЕТ2

Endo Tribune Bulgarian Edition

януари, 2017 г.

Динамика на иригационните системи
при кореново лечение
Д-Р ANIL KISHEN; КАНАДА

1
Ендодонтските
ириганти
представляват течни антибактериални разтвори, които се използват за дезинфекция на кореновите канали. Процесът на
внасяне на ендодонтски ириганти в кореновите канали се нарича „иригация“. Основната цел
на ендодонтската иригация е
да инактивира бактериалната
флора, ендотоксините и да разтвори всякакви тъканни остатъци и замърсяващия слой (химични ефекти) в кореновите канали. Иригационният разтвор
трябва да премине през цялата
корено-канална система, за да
разгради бактериалните структури, както и да отмие дебриса от кореновите канали (физични ефекти). Докато химичните
ефекти зависят от концентрацията на антимикробните разтвори и продължителността
на действие, физичните ефекти
зависят от възможността на
иригационната система да генерира оптимални поточни сили в
цялата корено-канална система.
Крайните резултати от дезинфекцията на кореновите канали зависят и от химичните, и
от физичните ефекти1-3. Трябва
да се има предвид, че дори и наймощният промивен разтвор
няма да е от полза, ако не достигне до апикалната трета на кореновия канал, не влезе в пряк контакт със стените на канала и
наличният разтвор в корено-каналната система не се подменя
непрекъснато1.

зата на спринцовка и игла би довело до по-висока ефективност в
клиничната практика.
Възникване на иригационен поток по време на ръчна иригация със спринцовка и игла
Потокът на иригационните
разтвори се повлиява от физичните характеристики плътност и вискозитет5. Тези свойства на най-често използваните иригационни разтвори са подобни на тези на дестилираната вода6, 7. Повърхностното напрежение на промивните разтвори и намаляването му от
сърфактантите също са предмет на задълбочени проучвания.
Обяснението за тази комбинация е, че тя може значително да
повлияе на: а) проникващата способност на разтвора в дентиновите тубули и допълнителните
коренови канали8, 9; и б) разтварянето на пулпната тъкан10. Въпреки това важно е да се отбележи, че повърхностното напрежение само би повлияло на границата между две несмесващи
се течности, а не между ириганта и дентиновата течност5, 11.
Проведени са експерименти, които доказват, че сърфактантите не повишават способността
на натриевия хипохлорид да разтваря пулпна тъкан12, 13 или способността на хелиращите аген-

ти да премахват замърсяващия
слой14, 15 .
Каква игла ще се използва за
иригация, има огромно значение
за вида на потока, който ще се
формира в кореновия канал, докато параметри като дълбочина
на въвеждане на иглата и размер
или коничност на препарирания
коренов канал имат само ограничено влияние16-19. В общи линии
наличните игли могат да се класифицират като такива със заоблен неактивен край и с остър
отворен край. При иглите с отворен край (плоски, скосени, набраздени) иригационният поток
е много бърз и достига до апекса
по цялата дължина на корена.
В зависимост от геометрията
на кореновия канал и дълбочината на въвеждане на иглата се получава поток на ириганта в близост до стената на канала в посока към орифициума.
При иглите със заоблен край
(с един латерален отвор) струята с иригант се образува близо
до апикалната част на обработения канал и е насочена апикално.
Много често потокът на ириганта заобикаля по извита траектория върха на иглата и продължава коронарно към орифициума.
Апикално на отвора на иглата се
наблюдава предимно зона на пасивна струя от ириганта (мъртва зона), докато в останалата

част от кореновия канал се наблюдава активна струя (активна зона; фиг. 1а–г, 2а–г). Апикално
от върха се завихря серия от потоци с иригант. Скоростта на
ириганта намалява към апекса.
Големите игли трудно достигат на по-голяма дълбочина от
коронарната част на кореновия
канал20, 21. Понастоящем се препоръчва употребата на игли с
по-малък диаметър (с размер 28
или 30) за иригация на кореновия
канал. Това е основно заради способността им да навлизат в канала до пълна работна дължина.
Така се улеснява обменът на ириганта и химичната обработка е
по-добра22-24. Освен това използването на по-голяма игла ще намали възможността за връщането на ириганта между игата
и стената на канала. Този сценарий се свързва с: а) повишеното апикално налягане при иглите с остър отворен връх; и б) намаления обмен на иригационния
разтвор апикално от върха при
иглите със заоблен връх17-19. Влиянието на разположението на
зъба (на долна или горна челюст)
върху потока от иригант е минимално16, 25.
Обмен на
иригационния разтвор
Обменът на иригационния
разтвор в корено-каналната сис-

тема е ключова предпоставка за
успешното постигане на химичен ефект, защото се знае, че химичната ефективност на иригантите бързо се инактивира
от дентин, тъканни остатъци
или микроби24, 26, 27. Редица проучвания обясняват ограниченията
в обмена на иригационния разтвор апикално от иглата21, 28-30.
Разширението на кореновия канал с цел да се постави иглата на
няколко милиметра от пълната работна дължина и да се осигури достатъчно пространство
около иглата за връщането на
ириганта към орифициума позволява ефективен обмен на ириганта коронарно от върха ѝ17, 19.
Още повече че увеличаването на
количеството въведен иригант
може да подобри обмена в такива случаи20, 31, 32.
Влиянието на кривината на
канала върху обмена на ириганта е изучено непряко от Nguy и
Sedgley33. Те съобщават, че само
големи кривини в порядъка на
24–28 градуса затрудняват струята от ириганти. Ако каналът е
разширен поне до размер 30 или
35 и се постави гъвкава игла с размер 30 на почти пълна работна
дължина, тогава може да се очаква обмен на ириганта дори и при
силно закривени канали.
Напрежението, което се получава вследствие на триенето

Фиг. 2а

Фиг. 2б

Фиг. 2в

Фиг. 2г

РЪЧНА ИРИГАЦИЯ СЪС
СПРИНЦОВКА И ИГЛА
Методите за иригация се разделят на две категории – положителна иригация под налягане и отрицателна иригация под
налягане в зависимост от начина на внасяне на ириганта4. При
техниките за положителна
иригация под налягане разликата в налягането, необходима за
възникване на иригационен поток, се получава между съд, върху който е приложен натиск (например спринцовка), и кореновия
канал. При техниките за отрицателна иригация под налягане
малко количество от промивния
разтвор се поставя в близост до
орифициума, а всмукателна тръбичка (отрицателно налягане),
предварително поставена дълбоко в кореновия канал, създава необходимата разлика в налягането. След това промивният разтвор се стича от орифициума
към апекса, откъдето впоследствие се евакуира. Задълбоченото разбиране на динамиката на
иригационните системи на ба-

Фиг. 2а–г Усреднено разпределение на напрежението на срязване върху стените на кореновите канали, което показва едно по-постоянно разпределение върху стените на
канала при иглите с отворен край на върха (а). Иглите с един страничен отвор (б) показват локализирана зона с високи стойности на напрежение, докато при иригацията с
EndoVac (Kerr; в) не се наблюдаваше никакво напрежение. Ултразвуковата иригация (г) показа най-високи стойности на напрежение в най-голяма част от стената на канала.35

[3] =>

между течащия иригант и стената на канала, се нарича „напрежение на срязване“. Тази сила е в
пряка връзка с иригацията на кореновите канали, тъй като тя
отделя прикрепения за стената
на канала микробен биофилм. Понастоящем липсва количествена информация относно минималното напрежение на срязване, необходимо за премахване на
микробния биофилм от стената
на канала. Въпреки това видът
на напрежението на срязване,
възникнало в кореновите канали
по време на иригация, дава представа за ефективността на механичната обработка.
При иглите с отворен край на
върха се получава зона на високо
напрежение на срязване апикално от върха, докато при тези
със заоблен край възниква по-високо напрежение върху стената, която гледа към страничния отвор на иглата34. И така, и
при двата типа игли оптималното почистване се очаква да
бъде близо до върха на иглата16,
34
. Следователно е необходимо да
се движи иглата вътре в кореновия канал, така че ограничената
зона на високо напрежение да обхваща колкото се може повече
от стената на кореновия канал.
Максималното напрежение на
срязване намалява с увеличаване
размера или коничността на канала. Прекаленото разширение
на кореновите канали над определен размер или коничност би
могло да намали ефективността от почистването и иригацията (фиг. 1а–г, 2а–г).

ПОДОБРЯВАНЕ
ДИНАМИКАТА НА
ИРИГАЦИОННИТЕ
СИСТЕМИ ЧРЕЗ
ИЗПОЛЗВАНЕ НА
ФИЗИЧНИ СРЕДСТВА ЗА
ИРИГАЦИЯ
Проучвания върху динамиката
на течностите при иригация с
отрицателно апикално налягане
са показали максимална апикална пенетрация на ириганта, без
да се наблюдава екструзия на разтвора извън апекса. Това откритие подчертава възможността
да се използва безопасно иригацията с апикално отрицателно
налягане на пълна работна дължина, като така се заобикалят
проблемите с образуването на
въздушни мехурчета35. Въпреки
това иригацията с отрицателно апикално налягане предизвиква най-ниското напрежение на
срязване. Това намаление в напрежението може да се обясни отчасти с по-ниската сила на потока от иригант при тази иригационна система.
Пасивната ултразвукова иригация, сравнена с други методи,
показва най-високо напрежение
на срязване по цялата дължина на кореновия канал с най-висок интензитет на турбулентност, движещ се коронарно от
мястото на върха на ултразвуковия накрайник. Латералното движение на ириганта при
този метод има огромно значение за по-доброто взаимодействие между ириганта и стената

ЕТ3

Endo Tribune Bulgarian Edition

януари, 2017 г.

на кореновия канал и за повишаване на възможността за взаимодействие между иригантите
и микробния биофилм по стената на канала (фиг. 1а–г, 2а–г)2, 3, 35.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Изискванията за адекватна
пенетрация на ириганта, неговия обмен, механичен ефект и
минимален риск от апикална
екструзия взаимно си противоречат и е необходимо да се постигне деликатно равновесие по
време на иригация. В най-добрия
случай в един канал, разширен до

номер 30 или 35 и с коничност
0.04 или 0.06, трябва да се постави игла с отворен край на върха на 2 или 3 мм от работната
дължина, за да се осигурят адекватен обмен на ириганта и високо напрежение на срязване, като
същевременно се намали рискът
от екструзия.
При случаите с игли със заоблен край те трябва да се поставят приблизително на 1 мм от
работната дължина, така че да
се осигури оптимален обмен на
ириганта. Иригацията с отрицателно апикално налягане не

показа забележителни стойности на напрежение на срязване, но позволи адекватен поток
на ириганта до пълна работна
дължина. Това е най-безопасният метод за иригация, когато се
използва на пълна работна дължина. Пасивната ултразвукова иригация генерира най-високо
напрежение на срязване. За да се
заобиколят недостатъците на
един или друг метод за иригация,
се препоръчва комбинираното
приложение на различни методи за осигуряване на оптимална
дезинфекция.

Редакционна бележка: Пълен списък с препратките е наличен при издателя.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОРA:
Anil Kishen завършва
дентална медицина в Индия. Професор е по ендодонтия към Факултета по дентална медицина
на Университета в Торонто, Канада. Можете да се свържете с него
на адрес anil.kishen@dentistryutoronto.ca.

ОТВОРЕНО ПИСМО
В продължение на години компания Dentsply Maillefer доказва надеждността и ефективността
на своите продукти посредством провеждане на многобройни изследвания, публикации на
научни статии и участия в различни конференции.
Поради зачестилите измами с инструменти на Dentsply Maillefer от фирма „Патриция“ напомняме, че
продажбата на инструменти на Dentsply Maillefer се осъществява само от НАС – официалния дистрибутор!
Обръщаме вашето внимание на това как изглеждат оригиналните инструменти ProTaper Universal
и ProTaper NEXT и по какво се различават фалшификатите:
Оригиналните инструменти са в стерилна опаковка,
която има характерна релефна шарка на квадрати.
Всяка друга шарка с липсващ релеф или друг тип
шарка е отличителен белег за фалшиви пили.
Шрифтът е блед и различен от оригиналния.

Логото при фалшивите пили е неравномерно,
със заоблени ъгли, което показва обработка на
Photoshop.

Блистерите на фалшивите пили се отварят
много трудно. При отваряне винаги остава боя
по прозрачната пластмаса и по фолиото. При
оригиналните пили фолиото се отлепва безпроблемно
без остатък от боя по прозрачната част!

ОРИГИНАЛ

ФАЛШИФИКАТ

ОРИГИНАЛ

ФАЛШИФИКАТ

ОРИГИНАЛ

ФАЛШИФИКАТ

Фалшивите пили нямат характеристиките
на оригиналните, не са фрезовани правилно, не
са преминали етап на електрополиране, което
прави остриетата на инструментите груби, с
множество дефекти и неравности.

ФАЛШИФИКАТ

ОРИГИНАЛ

Маркировката на фалшивите инструменти е
неточно поставена, размазана по ръбовете на
слота за цветна маркировка. При оригиналните
инструменти подобна маркировка би довела до
спиране на поточната линия и бракуване на цялата
съответна партида.

ФАЛШИФИКАТ

ОРИГИНАЛ

Фирма „Патриция“ не носи отговорност за фалшивата продукция, купена от неоторизирани лица и компании.
Молим ви да бъдете бдителни и да помните, че използването на фалшификати може да навреди на здравето на
пациентите и да остави петно върху репутацията на денталния лекар, провел процедурата.

За установени случаи на несанкционирано предлагане на инструменти на Dentsply
Maillefer в България моля да съобщавате на телефон 0888 46 80 63, www.patricia.bg
P. S Имайте предвид, че предстои още една промяна, свързана със сливането и новото дружество Dentsply Sirona.

[4] =>

ЕТ4

Endo Tribune Bulgarian Edition

януари, 2017 г.

Ролята на микроскопите и ултразвука
в механичната обработка на кореновите канали
Д-Р ANTHONY C.S. DRUTTMAN; ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

1

Причината за неуспех след проведено ендодонтско лечение отдавна се обяснява с наличието
на микроорганизми, които персистират в апикалната част на
кореновия канал (Siqueira 2001).
Вследствие на това се обръща все
по-голямо внимание на обработката и запечатването на апикалната част на канала, разчитайки сийлърът да предотврати просмукването на токсини
апикално в тъканите на периапикалното пространство. Докато успехът на ендодонтски лекуваните зъби без периапикални
лезии е изключително висок, то
се наблюдава значителен спад в
успеха от лечението на зъби с периапикален периодонтит и такива, при които първоначалното лечение не е имало резултат
(Ng et al., 2011). Това се дължи основно на невъзможността да се
отстранят напълно микроорганизмите от корено-каналната
система. В днешно време стремежът е насочен към откриване на по-ефективни иригационни разтвори и техники, както и
машинни инструменти и препарационни техники, с които да се
преодолеят тези трудности.
Възможно е единствено канали с правилно кръгло сечение да
бъдат препарирани изцяло с машинни инструменти. Голяма
част от каналите са с вариабилна форма. Съществуват канали
с неправилна или овална форма и
докато голяма част от дебриса
се задържа в нарезите на инструментите, друга част се акумулира в пространството между инструмента и стената на канала (фиг. 2). Вероятността да съществуват в максиларни и мандибуларни първи молари е много
голяма (von Arx 2005). Те имат основна вина за акумулирането на
дебрис след механична обработка
и като основна причина за неуспех след ендодонтско лечение се
посочва невъзможността да се
почистят ефективно тези зони,
особено при мандибуларни и мак-

Фиг. 1а

силарни първи молари (фиг. 3) (Hsu
& Kim, 1997; Tam & Yu, 2002).
Колкото повече дебрис се натрупва, толкова повече се затруднява химичната обработка
и пенетриращото действие на
натриевия хипохлорид и калциевия хидроксид в граничната зона.
Paque et al. (2010) съобщават, че
почти половината от дебриса,
който се е натрупал по време на
машинната обработка на медиалните канали на долни молари,
е останал там дори и след иригация.
Неуспехът от ендодонтско лечение на максиларни молари се
обяснява с невъзможността да
се открие и обработи вторият
медиовестибуларен канал MB2
(Weine, 1969; Wolcott et al, 2005).
Различни изследвания потвърждават наличието на MB2 в приблизително 90% от максиларните първи молари. Според едно изследване на Somma et al. (2009) при
58% от зъбите MB1 и MB2 се сливат апикално в един канал. В голяма част от тези неуспешно проведени лечения, при които MB1 е
открит, добре почистен, оформен и обтуриран, трябва да се зададе следният въпрос: „На кое от
двете се дължи липсата на резултат – на недобрата обработка на апикалната трета на MB1
или на факта, че не са открити и обработени MB2 и истмусът между двата канала?“. След
като се открие и обработи MB2
и същевременно се проведе релечение на MB1, много често това
е достатъчно, за да настъпи оздравителен процес. Това води до
извода, че обтуровъчните материали невинаги са способни да затворят херметически и да „погеребат“ бактериите. В интерес на истината микропропускливостта от коронарната част
се посочва като една от основните причини за неуспех от ендодонтско лечение (Saunders and
Saunders, 1990). Несъмнено наличието на дебрис в пространството между стената на корена и
обтуровъчния материал е източник на микроорганизми, което на свой ред води до неуспех.

Фиг. 1б

В едно изследване in vivo, проведено от Nair (2005), медиалните канали на шестнайсет долни
молара с инфектиран ендодонциум са излекувани по стандартните техники в едно посещение, а
апикалната част е резецирана
след отпрепариране на ламбо и
след това са изследвани на светлинен и трансмисионен електронен микроскоп. В голяма част от
случаите се откриват остатъчни микроорганизми в недостъпните кухини, по неинструментираните зони на основните канали, допълнителните канали и
интраканалните истмуси.
Ако даден канал се разшири
странично в апикалната част,
отстраняването на бактериите и хранителните вещества
от тези зони намалява бактериалния биофилм, което се отразява благоприятно върху крайния
резултат от лечението. Предложени са редица техники за преодоляване на недостатъците на
механичната обработка в канали с различно от стандартното кръгло сечение, в това число и инструментиране по цялата периферия на канала с помощта на ръчни и машинни пили
и употребата на машинна пила,
която се нагажда към формата
на канала. Системата SAF е известна с това, че е по-ефективна
и дава по-добри резултати, когато се обработват канали с овална форма, отколкото стандартните никел-титанови инструменти за машинна обработка.
Въпреки това обаче според едно
изследване на De Deus et al. (2011),
при което се използват канини
от долна челюст, дори и с тази
техника не е възможно напълно
да се почистят кореновите канали. Машинните пили не успяват
да обработят стесненията на
овалните канали, а натриевият
хипохлорид „не може да компенсира недостатъците на самата
пила“. Авторите на изследването твърдят, че общоприетото
разбиране, че „пилата оформя,
а иригантът почиства“, по-скоро се основава на наивно мислене,
отколкото на научни данни, по-

Фиг. 2

лучени по експериментален път.
В една обзорна статия, написана
от Metzger (2014), се съобщава, че
системата SAF не може успешно да препарира тесни истмуси с
размери, по-малки от 0.2 мм. Предизвикателството, което крие
един тесен истмус, е ефективното внасяне на достатъчно количество иригант в много малка
зона, в която се е натрупало голямо количество дебрис по време на
механичната обработка.
С надеждата да се преодолеят
трудностите, произтичащи от
неправилната форма на някои канали, неотдавна беше разработено ново поколение пили XP3–
DFinisher (Brassler, САЩ), които
променят формата си под влияние на температурата. От една
страна, тези пили вършат работа, когато се премахват меки
тъкани от канали, които не са с
кръгла форма, но от друга – те са
с ограничени възможности, когато се налага да се отстранят обтуровъчни материали, плътно
прилепнали към стените на кореновия канал.
Сред изобилието от иригационни техники, които се препоръчват в такива случаи, е
тази, при която се използва ултразвукова енергия. От много
време насам ултразвукът играе
важна роля в ендодонтията. За
първи път ултразвуковата препарация на кореновите канали е
представена от Richman (1957) и
през следващите няколко години
ултразвуковите пили добиват
широко приложение при отстраняване на дентин от стените
на кореновите канали. Тази техника обаче отпада от практиката поради невъзможността за
контрол върху работата, в резултат на което се получават
стъпала, апикални перфорации и
счупени инструменти (Lumley at
al., 1992). Едно изследване от 80те години на миналия век върху
пасивната ултразвукова енергия
сочи, че каналите се почистват
по-ефективно, когато се използва пасивно ултразвуково инструментиране (PUI), вместо да се редуват ултразвукова иригация и

инструментиране, при което
пилата умишлено контактува
със стените на канала (Weller et
al., 1980; Ahmad et al., 1987а). При
PUI се използва ултразвукова
пила за иригация на канала и за
отстраняване на дебрис, като се
получава комбинация от акустичен микропоток и кавитационна енергия (Ahmad et al., 1987a, b;
1988; 1992) (фиг. 4).
PUI се оказва ефективна, когато се използва в апикалната
трета на закривени канали и
в зоната, където се намира истмусът между два канала. Техниката дава по-добри резултати
при отстраняване на некротична тъкан в сравнение с ръчната
иригация и не нанася щети върху стените на кореновия канал
(Gutarts et al., 2005). Противоречивите мнения за ефективността
на PUI, които се срещат в литературата, се обясняват с липсата на стандарт за точната позиция на инструмента в центъра на канала (van der Sluis, 2007).
С въвеждането на микроскопа като помощно средство ендодонтското лечение вече може да
се провежда под различно увеличение (приблизително 25 пъти)
с помощта на директна светлина, която осветява в дълбочина
кореновите канали. Това ще рече,
че вече е възможно препарацията на кореновите канали да се наблюдава и контролира отблизо.
След като операторът приключи обработката на канала с познатите вече техники и го подсуши, той може да изследва визуално апикалната му част и страничните му разширения. Правите канали могат да се изследват
дори до апикалното стеснение.
Тъй като машинните инструменти изправят коронарната и
средната трета на закривени канали, изследването след това е
възможно почти до пълна работна дължина.
При наблюдение с микроскоп
при десетократно и по-голямо
увеличение могат да се открият
онези зони от кореновите канали, които не са обработени от машинните инструменти и съдър-

Фиг. 3

Фиг. 1а Наличие на дебрис след проведено ендодонтско лечение на дисталния канал на долен молар. Фиг. 1б Рентгенова снимка на неуспешно проведено ендодонтско лечение, показано на фиг. 1a.
Фиг. 2 Апикалната трета на дисталния корен на канал с овална форма на долен молар. Фиг. 3 Наличие на дебрис след механична обработка на истмуса между медиалните канали на долен молар.

[5] =>

януари, 2017 г.

ЕТ5

Endo Tribune Bulgarian Edition

Фиг. 4

Фиг. 5

Фиг. 6

Фиг. 4 Акустичен микропоток, генериран от ултразвукова К-пила. Фиг. 5 При инспектиране на механично обработен дистален канал с овална форма на долен молар се открива резидуален дебрис апикално.
Фиг. 6 Използване на ултразвукова К-пила за обработка на истмус под микроскоп.

видимостта. Освен това пилата
жат остатъчна некротична тъможе да се огъва, така че да следва
кан (фиг. 5). Тези зони обикновено се
извивките на канала. Когато се
оказват разширенията на каналиизползва заедно с микроскоп, пите с овално и сплеснато сечение,
лата може да се насочи към онази
истмусите и колатералите.
зона от канала, която не е обраТова, което се оказва истинботена от машинните инструско предизвикателство при пременти. Ултразвуковата К-пила с
париране на кореновите кананомер 20 и коничност 2% е оптили, е създаването на правилна
малният вариант за работа, ма3D конфигурация без ексцесивно
кар че понякога е необходимо да се
отнемане на дентин, като по
използва и по-голям размер. Опастози начин иригационните разността от ексцесивно отнематвори имат възможност по-доне на дентин е сведена до минибре да пенетрират в стените
мум, тъй като пилата е относина канала и напълно да ги дезинтелно гъвкава и отнема само 0.2
фекцират. Целта на медикаменмм от дентина (фиг. 6)
тозната обработка в тези зони
Пилата може да се използва
от кореновата анатомия посредза различни цели – може лесно
ством редица техники за иригада се огъне предварително, така
ция е да се отстрани резидуалначе да следва извивките на каната некротична материя и да се
ла. Също така върхът на пилаелиминират наличните бактета може да се използва като рерии в канала. Използваните медикаменти
™ и иригационни раз- жещ инструмент, а нарезите по
™ неоспорима предни- работната й част – като заглажтвори имат
дащ инструмент. Когато се изна в онези зони от корено-каналползва като заглаждащ инструната система, които не могат
Zinc Oxide Eugenol
Epoxy-Based
™
BioRoot
RCS под микроскоп.
мент,
може
да се прилага дозида се
наблюдават
Pastes
Sealers
Zinc Oxide Eugenol
Epoxy-Based
™
Bioroot
RCS
Pastes
ран натиск Sealers
към
Бактериалният
биофилм може
al
✔
✔
✔ стените на канала, в това число
да бъде ✔
редуциран
до голяма сте✔
✔
✔
✔
✔ и към овалните разширения
пен чрез
✘
✘✔ и истмуса. Кол✔✔използване на режещ
✔
H (>11)
✘
кото по-голям✘✘
е натискът, толинструмент,
насочен директ✔✔
✘
mulation
✔
✔
✘✘ пилата отнекова по-ефективно
но към ✔
определена
зона от коре✘
eation
formation1 новия канал
✘
✘✘
ма дентин, подобно
на ръчната
ис✔✔ – колатерал или✔
zation
✔
✘
✘
пила, благодарение
тмус. В✔
коронарната част на✘
каormation
✘ на ефектите
✔
✔
✔
на ултразвука.✘При по-малък нанала това
tion
✔ може да стане с помо✘
тиск върху пилата
щта на
✔ кръгло твърдосплавно
✔
✔ ефектите на
ултразвука нарастват, така че
борче тип „лебедова шийка“ и с
да се постигнат резултатите
предназначен за целта ултразвуна PUI. По-добрата ефективност
ков инструмент. Въпреки това
35-application pack
на тази техника се дължи еднообаче борерите тип „лебедова
15 g powderприbottle временно на гъвкавостта на Кшийка“ имат -ограничено
35-application
pack
single dose на
containers
пилата, която позволява предваложение поради- 35
дължината
- 15
g powderspoon
bottle (450 mL)
1
measuring
рително да се огъва, и ригидностшийката, относително големия
- 35 single dose containers
та, благодарение на която може
си диаметър и липсата на визуа- 1 measuring spoon (450 mL)
пълноценно да се отнема дентин
лен контрол и поради тези прив желаната от нас зона. Инстручини те могат да се използват
ментът може да се използва и по
само в горната част на канала.
двата начина в зависимост от
В по-дълбоките части с по-голям
степента на страничен натиск,
успех се прилагат ултразвуковиприложен върху ултразвуковия
те инструменти.
накрайник.
Много добро средство се явяКогато се прави релечение, с гова ултразвуковата К-пила (UEFK)
лям успех могат да се използват
– същият инструмент, който
ултразвуковата К-пила и предназбеше отхвърлен след възникнаначените за целта ултразвуколия проблем с ултразвуковата
ви накрайници за отстраняване
инструментация
през
80-те
гоhe
finalviscosity
viscosity
e final
на обтуровъчни материали, счудини на миналия век. Разликата
fcross
crosscontamination
contamination
compared
to
in-mouth
inserted
syringes и щифтове,
compared
to
in-mouth
inserted
syringes
пени
инструменти
днес е, че микроскопът дава възaste through
hand
dosage
powder
като се прилагат минимално инможност
заofпо-добър
контрол
waste
through
hand
dosage
of powder
вазивни техники. Тъй като се нанад инструмента. Също така
лага ултразвуковата К-пила да се
оборотите при работа са знаon of the Bioactivity of BioRoot RCS , A New Canal Sealer. 2014 Publication submitted to Biomaterials.
използва на бавни обороти, за да
чително редуцирани, за да се наighted product names are the property of their companies and affiliates
се намали рискът от фрактура,
мали рискът от счупване на интова от своя страна позволява
струмента. В много отношения
по-добър визуален контрол. Предултразвуковата К-пила превъзocaine®
800-872-8305 septodontusa.com
назначените
за целта
ултразвунедостатъците на друontics • infectionхожда
control
Order through
your dental
dealer
кови накрайници, какъвто е нагите ултразвукови инструменкрайникът EndoSuccess ET 25, моти. Тя може да се огъва в различгат предварително да се огъват,
ни посоки, така че ултразвукос което да се подобри видимоствият наконечник да не пречи на

та, както и да се използват на
високи обороти. При него обаче е
активна само крайната му част.
Този накрайник е изключително
добър при отстраняване на счупени инструменти. Останалите
ултразвукови накрайници, които
не могат предварително да се огъват, се използват единствено в
правата част на канала.
Отстраняването на гутаперка от канали с овална форма често се оказва голямо предизвикателство, тъй като машинните
инструменти не дават особен
резултат. Ригидният ултразвуков накрайник по-скоро размеква гутаперката, докато ултразвуковата К-пила благодарение на

голямата амплитуда на върха
фрагментира материала.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ултразвукът и микроскопът
се превърнаха в неизменна част
от арсенала на специалистите
по ендодонтия. Когато се използват едновременно, те дават възможност за минимално инвазивни препарации, в резултат на
което се получават по-добре обработени канали при първично лечение и релечение. Винаги трябва да се прилагат стандартните техники за иригация, особено
в онези зони от корено-каналната система, които не могат да се
изследват визуално с микроскоп.

Пример за това е закривената
апикална трета. Въпреки всичко
описаната в статията техника
може значително да редуцира микроорганизмите в корено-каналната система и по този начин
клиницистите да постигнат попредвидими резултати.
Редакционна бележка: Пълен списък с
препратките е наличен при издателя.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОРA:
Д-р Anthony S.C. Druttman, MSc, BSc,
BChD, е специалист по ендодонтия. Бивш
президент на Британското ендодонтско общество и активен член на Европейското
дружество по ендодонтия.

Bio-Innovation™
Bio-Innovation™
Bio-Innovation™

BioRoot
has itit all!
all!
BioRoot RCS
RCS has

™™ ™
BioRoot
RCS
BioRoot
RCS
BioRoot RCS
™

Root
Canal
Sealer
Root
Canal
Sealer
Root
Canal
Sealer

A
BIOACTIVE
A
BIOACTIVE
Биоактивен
BREAKTHROUGH
BREAKTHROUGH
пробив

RCS comes in a convenient
RCS comes in a convenient
presentation
presentation

™

We know that failure of a root canal treatment can have severe
consequences for you and your patients.
With BioRoot™ RCS, move to a new generation of mineral
obturation™
offering you an innovative combination of features:
• High Seal
• Antimicrobial properties
• Promotes peri-apical healing
• Easy obturations and follow-up

™RCS
BioRoot
BioRoot RCS

SUPERIOR SEALING PROPERTIES
& SO PROPERTIES
MUCHсвойства,
MORE
НеНадмиНати запечатващи
OUTSTANDING
SEALING
& ™SO MUCH
MORE
биоиНовативеН
и мНого
повече
BioRoot
RCS
. Succeed.

София, ул. Прелом 8
тел.: 02/ 971 54 40, 971 54 41; e-mail: office@romy-dent.com
www.romy-dent.com
AD BioRoot EU.indd 1
AD BioRoot EU.indd 1

21/09/15 16:05
21/09/15 16:05

[6] =>

ЕТ6

Endo Tribune Bulgarian Edition

януари, 2017 г.

Приложение на микроскоп, ултразвук
и MTA в периапикалната хирургия
Лечение на персистираща ендодонтска инфекция
ПРОФ. LEANDRO A. P. PEREIRA; БРАЗИЛИЯ

В
на

голям процент от случаите патологичните
изменения в пулпата и
периапекса се дължат

интраканални

инфекции,

които първоначално се подла-

е превърнала микрохирургичното ендодонтско лечение в една
по-успешно приложима клинична интервенция с по-предвидими
резултати.

гат на стандартно ендодонт-

КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ

ско лечение. В случаите, в кои-

42-годишна пациентка посети
клиниката ни по повод спонтанна болка вследствие на апикален периодонтит около зъб #36.
Ендодонтско лечение е направено последно преди 19 месеца. При
прегледа не се установи болка
при палпация, както и при вертикална и хоризонтална перкусия. При изследване виталитета
на зъб #36 липсваше реакция към
термични и електрични стимули. Реакцията на съседните зъби
беше нормална. На панорамната
снимка се виждаше металокерамична корона, която се доближаваше до критериите за функционална годност, и интрарадикуларен щифт. Като цяло ендодонтското лечение изглеждаше задоволително, с добро препариране и
обтуриране на каналите.
Въпреки това около зъб #36 се
беше развил апикален периодонтит (фиг. 1–3) и на предоперативното CBCT изследване се установи фрактура на кортикалната пластинка вестибуларно.
Като метод на лечение предложихме апикална микрохирургия,
при която кореновият канал се
запълва ретроградно. При този
вариант ще се запазят изкуствената корона и интрарадикуларният щифт, като така ще се
избегне необходимостта от повторна протетична намеса. След
внимателна преценка на всички
предимства, недостатъци и рискове беше извършена апикална
микрохирургия.
Един час преди интервенцията с цел преемптивна аналгезия
на пациентката беше дадено да
приеме 4 мг дексаметазон14. За редуциране на предоперативната
тревожност и напрежение беше

то няма апикален периодонтит, успехът от лечението е
приблизително 98%. Ако са налице апикален периодонтит
и първични инфекции (които
могат да бъдат от бактериален и небактериален произход)1, степента на успех намалява на 86%2. Неуспехът на едно
ендодонтско лечение обикновено се асоциира с техническите
трудности, които не позволяват да се поддържа адекватен
интраканален микробен контрол в сложната вътрешна
микроанатомия на корено-каналната система3.

Лечението, което се препоръчва в случаите на първични ендодонтски инфекции, е такова, при
което се очаква близо 83% успех4.
Но, вследствие на фактори, свързани със сложната вътрешна
микроанатомия, дори едно релечение може да се окаже неуспешно. В подобни клинични ситуации апикалната микрохирургия
е доказан алтернативен вариант за овладяване на такива инфекции.
През последните години се наблюдава технически напредък в
областта на апикалната микрохирургия. За постигането на високи резултати много важна
роля играе триото микроскоп,
ултразвук и минерал триоксид
агрегат (MTA). Когато периапикалната хирургия се извършва
стандартно, без микроскоп, ултразвук и MTA, т.е. в макрохирургичен вариант, успехът в такъв случай не надвишава 60%5-8.
Когато обаче се приложи съвременна микрохирургия, успехът
надхвърля 90%6, 9-13. Тази еволюция

направена седация при запазено
съзнание чрез инхалиране на райски газ с кислород в съотношение
65% на 35% и минутен обем 6.5
л/мин. Като анестетично средство беше използван 5.4 ml 2%
разтвор на лидокаин с епинефрин
1:100 000, в доза от 1.8ml за блокиране проводимостта на nervus
alveolaris inferior и nervus buccalis
чрез познатите стандартни
техники за анестезия. Допълнително 1.8 мл от същия разтвор
беше инжектиран между гингивата и мукозата.
След като подейства анестезията, първата инцизия беше
направена в основата на папилата, след което беше направена и
облекчителна вертикална инцизия. С помощта на микросиндезмотом внимателно се пристъпи
към синдезмотомия, за да се избегне травмиране на мекотъканните структури (фиг. 5).
Относно фрактурата на кортикалната пластинка вестибуларно беше извършена остеотомия с апарат за пиезохирургия с ултразвуков накрайник (ST3
накрайник за костна хирургия,
Vista Dental) при пълна мощност.
След остеотомията се разкри
цялата периапикална лезия (фиг.
6). След това беше извършен и
апикален кюртаж (фиг. 7).
Апикалната резекция беше извършена също с помощта на пиезоелектрична ултразвукова система с ултразвуков накрайник
W7 (CVDentus) при мощност 80%
и под обилна иригация със стерилен физиологичен разтвор (фиг.
8). Апексът беше срязан под ъгъл,
перпендикулярно на дългата ос
на корена, като по този начин е
възможно да се премахнат евентуалните разклонения на каналите във вестибуларна и лингвална посока. След апикалната
резекция на медиалния корен се
разкри инфектираната зона апикално около медиалния канал,
който е бил оставен необрабо-

тен (фиг. 9). На огледалото се виждаше истмус, свързващ вестибуларния медиален канал с лингвалния медиален (фиг. 10). Този истмус не е бил обработен и дезинфекциран при стандартната ендодонтска препарация, което вероятно е в резултат на затрудненията, произтичащи от кинематиката и дизайна на ендодонтските инструменти и помощните средства за иригация.
Тези лошо почистени и необработени зони в каналите са вероятната причина за появата на апикален периодонтит.
С помощта на JETip JT-1 ултразвукови накрайници (B&L
Biotech) беше извършена ретроградната препарация при 30%
мощност на ултразвука и под
иригация със стерилен физиологичен разтвор. Качественото изпълнение на ретроградната препарация се следеше с помощта на
хирургично микроогледало (фиг.
11). Истмусът на медиалния корен беше почистен със същите
ултразвукови накрайници с движения във вестибуло-лингвална посока. Ретроградно препарираният канал беше иригиран с
2% хлорхексидин, а след това със
стерилен физиологичен разтвор
с помощта на иригационни микроканюли (Angelus). Каналът
беше подсушен с аспирационни
микроканюли с вакуумно изпомпване, след което беше готов за
ретроградно обтуриране.
Каналът беше обтуриран ретроградно с бял MTA (Angelus). Със
системата за обтуриране MAP
System (Roydent) в ретроградния
кавитет беше поставен MTA и
кондензиран до цялостно запечатване на канала (фиг. 12). За да
се предотврати разрастване на
съединителната тъкан в костния кавитет апикално, той
беше запълнен с калциев сулфат
(GMReis).
Направени бяха постоперативни контролни рентгеногра-

ЕНДОДОНТСКИ ЗАГЛАВИЯ ОТ ИЗДАТЕЛСТВО ELSEVIER
Cohen's
Pathways
of the Pulp:
Expert Consult

319 лв.

Problem Solving
in Endodontics –
Prevention, Identification
and Management

02/416 71 73
259 лв.
0897 958 321
office@dental-tribune.net

фии съответно на 72-рия час (фиг.
13–15), след 6 месеца (фиг. 16) и
след 12 месеца (фиг. 17). На последната рентгенография може да се
види регенерацията на костта в
апикалната област.

ДИСКУСИЯ
С използването на микроскоп
в съчетание с ултразвукови накрайници и биоактивни обтуровъчни материали на базата на
MTA за ретроградно запълване успехът от ендодонтската микрохирургия се увеличи от 60 до над
90%. По-добрата видимост благодарение на микроскопа позволява
да се евакуират микроструктури и детайли, които са невидими
с просто око. По този начин операторът може да извършва прецизни движения15. Възможността от травмиране на периодонциума и тъканите в периапикалното пространство намалява,
което води до по-добра естетика
след интервенцията.
Остеотомията, чрез която
се постига достъп до апикалната трета, стандартно се е правела с длета или борери и висока
скорост на въртене. Чак през 80те години на миналия век е въведена остеотомията с пиезохирургичен апарат16. При този хирургичен метод остеотомията
се прави с ултразвук, който има
технически и биологични предимства пред борерите с висока и ниска скорост на въртене.
Ултразвукът е безопасен, тъй
като работи само върху минерализирана тъкан. Предпазва меката тъкан, в това число нерви,
кръвоносни съдове и мукоза. Амплитудата на микродвиженията варира между 60 и 210 μm, което дава възможност за прецизно
рязане на твърдите тъкани, каквито са костта и зъбите.
При използването на ултразвук се образува акустичен микропоток, който почиства хирургичното поле и подобрява хемостазата16-19. Ултразвуковата
енергия действа върху функцията на клетките в областта, в
която се работи, като ускорява началните постоперативни
фази на костна регенерация. Побързото увеличаване на количеството на костните морфогенетични протеини, модулацията
на възпалението и стимулирането на нови остеобласти са все
физиологични ползи, подпомагащи регенеративните процеси17.
Апикалната резекция трябва
да бъде извършена на 3 мм от апекса на корена, като по този начин се запазва дължината на ко-

[7] =>

Фиг. 1

ЕТ7

Endo Tribune Bulgarian Edition

януари, 2017 г.

Фиг. 2

печата една ретроградна препарация21. Нито един от тези материали обаче не може успешно
да възстанови първоначалната
архитектоника на засегнатите
области.
С въвеждането на биоактивни
запечатващи материали като
MTA, предшественика на групата на биокерамичните материали, се промениха изцяло представите за обтуриране и биосъвместимост. Той предлага най-желаните качества на един възстановителен материал – биосъвместимост с тъканите, стимулира отлагането на нов цимент и биоминерализация. Също
така предлага отлично запечатване в сравнение с други материали21-23. Благодарение на описаните
качества MTA най-пълно отговаря на изискванията към материалите за ретроградно запълване.
Той също така е материалът, демонстрирал най-добри клинични
резултати по отношение на неговата ефективност и безопасност. Поради тази причина той
беше нашият избор за апикално
запечатване.
По отношение на възстановителния процес в апикалната област регенерацията на костта
се очаква да започне с образуване
на нова костна тъкан на мястото на апикалния периодонтит,
като не се очакват белези или рецесия на пародонта след това.

Фиг. 3

Фиг. 4

Фиг. 5

Фиг. 6

Фиг. 7

Фиг. 8

Фиг. 9

Фиг. 10

Фиг. 11

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Фиг. 1 Първоначална рентгенография. Фиг. 2 Първоначална рентгенография. Фиг. 3 Състояние преди операцията. Фиг. 4 Предоперативно CBCT изследване.
Фиг. 5 Дизайн на ламбото. Фиг. 6 Остеотомия с пиезоелектричен апарат. Фиг. 7 Остеотомия. Фиг. 8 Апикална резекция. Фиг. 9 Пропусната анатомична зона.
Фиг. 10 Истмус. Фиг. 11 Ретроградна препарация.
рена, също така се елиминират
по-голямата част от апикалните разклонения и латералните
канали20. Ротационното движение на борерите и вибрациите
на ултразвука по време на апикалната резекция изтласкват
навън наличната гутаперка, което често води до разхерметизиране на канала. Това е една от основните причини за съчетано
изпълнение на ретроградна препарация и ретроградно запълване. Освен това при ретроградната препарация се отстраняват
инфектираният дентин и обтуровъчният материал, а истмусът се почиства, като така се
подобрява интраканалният бактериален контрол и се усъвър-

Фиг. 12

Фиг. 15

шенства препарацията на канала, след което той е готов за поставяне на запечатващия материал.
Ретроградният
кавитет
трябва да бъде разположен поне
на 3 мм навътре по дължината
на кореновия канал20. Ако това
не се направи, крайният резултат от почистването и дезинфекцията, както и прогнозата
от лечението няма да са надеждни. При микрохирургичната техника ретроградната препарация
винаги се прави с ултразвукови накрайници, тъй като това
е единственият начин успешно
да се направят препарации от 3
мм и дори повече в кореновия канал. Това е възможно благодаре-

ние на дългото рамо на ултразвуковите накрайници в съчетание
с разположените три до четири
извивки по дължината им. Тези
извивки осигуряват на активния
връх пълен достъп до кореновия
канал. Движенията на ултразвуковите накрайници не са кръгови, благодарение на което се почистват по-добре плоските области от кореновите канали, известни още като истмуси. Възможно е да се получи елипсовидна
препарация с по-голямо вестибуло-лингвално разширение от първоначалната анатомия на медиалния корен.
Пълнежът от MTA в елипсовидния ретрограден кавитет също
можеше да се види на постопера-

Фиг. 13

тивното CBCT изследване.
Изборът на подходящ материал за ретроградно запълване е
от основно значение за постигането на високи резултати. Идеалният материал трябва да е лесен за употреба, да предпазва хирургичната рана, да е рентгеноконтрастен и биопоносим, да не
се разхерметизира, да притежава антимикробни свойства и да
е остеокондуктивен. Също така
трябва да притежава отлични
качества във влажна среда. Различни материали, в това число и
Cavit (3M ESPE), цинков оксид, евгенол, калциев хидроксид, амалгама, гутаперка, трикалциев фосфат и хидроксилапатит са използвани при опитите да се за-

Редакционна бележка: Списък с препратките е наличен при издателя.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА АВТОРA:
Leandro A. P. Pereira е
професор във Факултета по дентална медицина Sao Leopaldo Mandic
в Бразилия. Можете да
се свържете с него на
leandroapp@gmail.com.

Фиг. 12 Истмус, запълнен с бял MTA
Angelus. Фиг. 13 Следоперативна
рентгенография на 72-рия час.
Фиг. 14 Следоперативна рентгенография. Фиг. 15 Следоперативно CBCT
изследване, на което се вижда запълненият истмус. Фиг. 16 Следоперативна рентгенография на 6 месеца.
Фиг. 17 Следоперативна рентгенография на 12 месеца.

Фиг. 14

Фиг. 16

Комбинацията
от
микроскоп, ултразвук и MTA дава възможност да се извърши едно изключително прецизно и предсказуемо лечение. Ендодонтската микрохирургия, извършена
съгласно тези модерни схващания, може да се смята за алтернативен вариант на лечение, запазвайки естетиката и функционалната годност на зъбите с
вторичен или персистиращ апикален периодонтит.

Фиг. 17

[8] =>

ЕТ8

Endo Tribune Bulgarian Edition

януари, 2017 г.

Огромното разнообразие на
анатомията на човешките зъби
Интервю с д-р Craig Barrington
FRED MICHMERSHUIZEN, DTA

последно време д-р Craig
Barrington, който практикува дентална медицина

Уаксахачи,

щата Тексас, стана известен в
денталните онлайн среди бла-

годарение на своите фотографии на комплексните кореноканални системи. Можете сами
да се убедите в репутацията
му в профила му във Facebook:
craiggbarringtondds. В това интервю за Endo Tribune America
д-р Barrington споделя как улавя тези високодетайлни ендодонтски изображения и как те
му помагат да повишава знанията си и да подобрява нивото на
грижите, които предоставя на
своите пациенти.

Разкажете на читателите ни малко за вас и вашата дентална
практика.
Завърших със специални отличия Центъра за здравни науки на
Тексаския университет в Сан Антонио през 1996 г. Вече 20 години
практикувам обща дентална медицина в Уаксахачи, Тексас.

Кой е любимият ви аспект на денталната медицина?
Преди всичко обичам науката, биологията и ми харесва фактът, че имам място на първия
ред в едно шоу, което ми дава възможност да наблюдавам и участвам в това как човешкото тяло
функционира и се възстановява. Ценя това, че мога да работя
за разрешаването на проблемите на хората. Харесва ми да съм
част от цялото „минало, настояще, бъдеще“ на денталната професия. Освен това чувствам, че
имам положителен принос в живота на другите – на пациентите, колегите ми, студентите по
дентална медицина, а оттам и
на човечеството като цяло.

Кой е оказал най-голямо влияние
върху вашата кариера?
На първо място, това е д-р Joel

B. Alexander, който беше професор
по ендодонтия по времето, когато бях студент. Той ми даде кураж и ми показа колко важно е да
документираш случаите си, за да
правиш оценка на резултатите
от собствената си работа.
Освен това съм благодарен и
на д-р Terry Pannkuk. След дълги
размисли по темата за менторството съм убеден, че той е найдобрият лекар в света. Той е направил толкова много за нашата
професия от философска гледна
точка за реалността на клиничната работа. Няма да ми стигнат думите да опиша колко много е направил за мен и кариерата
ми като приятел и ментор. Продължавам да уча от него всеки ден
и се надявам, че някога ще мога да
му върна поне част от подкрепата, която ми е оказвал през годините.

Станахте известен с вашата фотография на анатомията на кореновите канали. Откъде дойдоха
интересите ви в тази област?
Отново заслугите са на д-р
Alexander и д-р Pannkuk. И двамата ме провокираха да документирам ендодонтските си случаи
и да възприема по-научен подход
към ендодонтията. Постепенно започнах да забелязвам своите неуспехи и аспекти в работата си, от които не бях доволен,
и да правя следоперативни оценки на случаите си. Установих, че
има неща, които трябва да про-

меня, за да подобря крайните резултати.
Повратен момент за мен беше
корицата на учебника по ендодонтия на д-р Arnaldo Castellucci, която ме остави без думи. Това беше
първият „прозрачен“ зъб, който
виждах. Оттам идва интересът
ми към тази обработка на зъбите. Просто трябваше да разбера
какво се случва и защо. Петнадесет години по-късно все още манипулирам процеса на диафонизация на човешките зъби в търсене
на „отговори“. Очаквам да получа
патент върху процеса за обезцветяване, а всичко, което научих междувременно, се превърна
в един от най-силните инструменти в пред- и следоперативната оценка на вътрешната анатомия на човешките зъби.

Разкажете ни как се получават
тези снимки. Със сигурност трябват известни технически умения.
Самата фотография изобщо не
е сложна, а техниката, която
включва потапяне на зъба в масло и косо осветяване под микроскоп, от години се ползва в хистологичните лаборатории. Тя
обаче е новост в сферата на денталната медицина. Ние познаваме изучаването на микроскопски хистологични секции. Зъбите, от друга страна, са хистологични спесимени, които могат да
бъдат наблюдавани с просто око;
въпреки това обаче изобразяването на вътрешните анатомични

структури е многократно по-добро под микроскопско увеличение.
Всички фотографии на зъбите, с
които работя, са просто резултат на моето артистично позициониране на спесимените по начин, който цели да е визуално интересен или, така да се каже, образователно интерпретативен,
т.е. начин, който според мен би
бил максимално полезен за наблюдаващия снимката.

Какво научихте благодарение на
тези снимки на кореновите канали?
Както е казал Наполеон Хил,
„всичко, което умът може да си
представи и да повярва, може да
бъде постигнато“.
Това, което в момента знам
за обезцветяването и диафонизацията на зъбите, преди време
не бих си и помислил, че изобщо е
възможно. Всичко започна с един
въпрос, който впоследствие се
разви и реализира като цел. Процесът непрекъснато еволюираше
и продължава да дава плодове под
формата на нова информация и
резултати.
Днес виждам характеристиките на вътрешната анатомия на
човешкия зъб, за които не знаех,
че съществуват, и не можех дори
да си представя. Визуализирането на огромното разнообразие
на анатомията на човешкия зъб
промени клиничната ми практика и подобри резултатите ми,
което в крайна сметка е в полза
на пациентите, които лекувам.

Провеждате ли сам ендодонтска
терапия, или обикновено препращате случаите към свои колеги
специалисти?
Извършвам всички ендодонтски процедури в кабинета си.
Отне ми години да идентифицирам коя сфера на денталната
медицина ми е любима. Може би
един ден ще специализирам, но в
момента съм се фокусирал върху
децата и семейството ми.

Има ли нещо, което искате да се
промени в начина, по който се
практикува съвременната дентална медицина?
Абсолютно! Повече, отколкото можете да си представите
или колкото можем да обсъдим в
този разговор. Накратко, трябва
да работим върху нашите етични стандарти в денталното съсловие като цяло и да се върнем
към това да бъдем истински лекари, вместо просто да предлагаме бизнес фокусирано лечение,
което виждаме, че преобладава в
практиките в днешно време.
Реалната грижа за пациентите винаги се състезава с бизнеса
и осъществяването на печалба.
Трябва да се върнем към фокусираната върху пациента клинична практика. Печалбата сама ще
дойде, и то в големи размери, стига да отделим нужното време, за
да изпълняваме дълга си като лекари. Доктор по дефиниция означава „да учиш другите“, а правилното учене няма как да се случи чрез реклама. Маркетингът е
само едната страна на монетата. Рекламата е другата. Трябва
да започнем промяната към лечение, ориентирано към пациента,
а доставчиците на здравни грижи ще са тези, които ще направят първата стъпка встрани
от разбирането какво може или
трябва да се смята за реклама в
здравната сфера.

Благодарим ви за това интервю.

ЗА Д-Р CRAIG BARRINGTON:
Craig Barrington завършва
Центъра по здравни науки
на Тексаския университет
в Сан Антонио през 1996 г.
и е член на Omicron Kappa
Upsilon. Той е и асоцииран
член на Американската академия по ендодонтия. Ръководи частна практика в Уаксахачи, Тексас. Автор е на редица статии и
публикации за употребата на микроскоп в
общата дентална медицина. Можете да се
свържете с него на cbdds002@yahoo.com.

) [page_count] => 8 [pdf_ping_data] => Array ( [page_count] => 8 [format] => PDF [width] => 808 [height] => 1219 [colorspace] => COLORSPACE_UNDEFINED ) [linked_companies] => Array ( [ids] => Array ( ) ) [cover_url] => [cover_three] =>

[cover] => Endo Tribune Bulgaria No. 1, 2017

[toc] => Array ( [0] => Array ( [title] => Динамика на иригационните системи при кореново лечение [page] => 01 ) [1] => Array ( [title] => Ролята на микроскопите и ултразвука в механичната обработка на кореновите канали [page] => 01 ) [2] => Array ( [title] => Приложение на микроскоп - ултразвук и MTA в периапикалната хирургия - Лечение на персистираща ендодонтска инфекция [page] => 06 ) [3] => Array ( [title] => Огромното разнообразие на анатомията на човешките зъби - Интервю с д-р Craig Barrington [page] => 08 ) ) [toc_html] =>

Table of contents

[toc_titles] =>

[cached] => true )